Това са топонимите на няколко села южно от столицата София. Тези топоними са много, много стари. Казваме това, не само защото знаем античното име на град Сапарева баня – Германея. А защото това са четири различни имена на тракийския бог Дионис.

Името Герман е съставено от две думи: Гер-Ман, т.е. „Човек-герой“. Герой, херой, херос са думи, които ни водят към древността. Тракийският херос (бог Дионис) на оброчните плочки, или върху барелефа на Мадарския конник, християнството преобразило в Свети Георги Победоносец, празнуван на 6 май – денят на войската. Но името Георги, Геор-Ги, в старата му форма Герги, Гер-Ги, също съдържа основата гер/хер.

   Езикът, несъмнено, е богата информационна банка за древността. В тази статия ще се опитаме да използваме това качество на езика, за да разберем защо точно конят е бил свещеното животно на древните траки и на древните българи, както и на съпътстващите ги народи.

   Названията на животното кон, които имат древна етимология, могат да се систематизират в четири групи: названия с основа каб/кав; названия с основа кон/хон; названия с основа сив/шив; названия с основа хор.

   На елински език кон е íππος, но конник – καβαλλάρης (синоним ιππέας), а конница – καβαλλάρια. Латинските аналози са: caballa, ae – „кобила“ ; caballus – „кон“ ; caballinus – „конски“ . Във френския език, повлиян от латинския, cavale означава „кобила“ , cavalier – „конник“ , „рицар“ , а cavalerie – кавалерия.

   Думата íππος значи „кон“, но също така и „истински“, „верен“, „същински“, защото ὑπόστᾰσις (ипостасис) означава „същността, която стои зад друг (видим) образ, персонификация“. Очевидно животното кон е било възприемано като зооморфен образ на важно божество.

   Кое точно божество – ще можем да разберем, ако разгледаме останалите термини, всичките съдържащи корена каб/кав. За да изясним тяхната етимология, ще трябва да привлечем други нарицателни имена, антропоними и топоними със същия корен: