Предна корица (външна).

Издателката на списание „Горгони“ Валентина Маринова-Йорданова и юношите Калоян Йорданов и Дейви Димитров изследват връх Голяма Сутка (2186 м.).

Акцент. Мраморна статуя на божия син Дионис/Бакхус/Дажбог, държащ рога на изобилието. Намерена в храма на Изида в античния Дион, ном Македония, Гърция. II в. сл.Хр. Археологически музей на гр. Дион. Фото издателите.

 

Задна корица (външна).

Скалната цепнатина Момин извор (Цепина/Сука) е древно свещено място под връх Сутка – естествен феномен, сакрализиран заедно с връх Сутка, и пещерата и реката Лепеница („Красавица“), от потомците на родения тук Божи син.

Изворът Цепина се е явявал в съзнанието на потомците беси и сатри магичен природен образ на Божията майка Йо/Изис в ролята ѝ на първескиня, т.е. на млада жена, родила за пръв път. От дълбока древност по време на празничния цикъл Колада (21-25 декември) тук били извършвани продължителни мистерии – херметични ритуали в чест на майката Рода/Рожаница (Вакханка/Менада) и сина ѝ Род (Вакхус), почитан също така като Митрас Непобедимото слънце, но и като Сиявуш Сияйният конник (Сива бога).

Тракийският конник-херос Сива бога бил познат на индийците като бог Сива/Шива, на славяните като Святовит, на българите – като Хорс/Хурса, на египтяните – като Хор, а на персите – като Ахура Мазда. Ритуалите във връзка с раждането на Божия син са въздействали толкова силно върху обитателите на планината, че наименованието на свещения извор преминало в античното и средновековно название Цепина (Чепино) на целия планински район около Чепинско-Ракитовската котловина, така както името Рода (богинята в ролята ѝ на родилка) преминало върху целия обширен планински масив – Родопа планина.

Небесното превъплъщение на Божията майка в звездата Сириус е дало другото ѝ име Сотис/Сутис в ролята ѝ на небесна майка на бога-слънце Хор/Хурса. От това превъплъщение на богинята-майка и съответното му име е дошло названието на конусовидния връх Сутка/Суткя, считан за земен проводник (порта) към великата звезда.

Преследваната от Хера богиня Йо (Изис) имала и тайно име – Ниса, – образувано чрез анаграма на израза Ин-Ас, означаващ „Жената [на] Ас[ар]“. В Египет Асар/Азар е било разновидно име на Озирис/Усири, познат още като Зевс-Амон. Траките и елините го наричали Зевс/Зеус.

Очевидно Ниса и Сутка са древни херметични названия на визирания родопски връх, в пещерните недра на който се е случило тайнството на раждането на Божия син.

Акцент. Скулптирани глави (части от статуи) на майката-крава/хатор Йо/Изис и отеца Зевс/Озирис от античния Дион. V в. пр.Хр. Арх. музей на гр. Дион. Фото издателите.

 

Предна корица (вътрешна).

Изглед от върха.
 

Задна корица (вътрешна).

Издателят на списание „Горгони“ Валентин Йорданов в компанията на съвременните елфи-пазители на свещената планина/гора Ниса, позната днес като двойния връх Суткя в Западните Родопи: Свилен Топчиев, ръководител на Сдружение за обществено-полезна дейност „Суткя“ – гр. Ракитово; Гено Карапеев, директор на Държавно ловно стопанство "Чепино" – гр. Велинград; Васил Стоянов, жител на мистерното село Гела.