×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 831

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 830

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 827

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 825

РАЗДЕЛ „ИСТОРИЯ И НУМИЗМАТИКА“

РАЗДЕЛ „ИСТОРИЯ И НУМИЗМАТИКА“ (4)

Списание "ГОРГОНИ" 2018 

Раздел „ИСТОРИЯ И НУМИЗМАТИКА“

ИСТИНИ И ЗАГАДКИ НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Written by

Настоящата публикация представлява част от книгата на видния наш антрополог проф. Йордан Йорданов „Истини и загадки на антропологията“, издадена през 2009 г. от Общобългарска фондация „ТАНГРА ТанНакРа“. Издателите на списание „Горгони“ сърдечно благодарят на автора и на фондацията за възможността да обнародват отново това ценно изследване.

РАЗКРИВАНЕ НА ГРОБОВЕ И НЕКРОПОЛИ

Участие на археолога в археологически разкопки

    Проучването на костните останки на човека и на неговите предшественици, получени от археологически разкопки, датирани от най-дълбока древност до късното средновековие, представлява самостоятелен и съществен дял от антропологията – палеонтология.

    Палеонтологичните изследвания допринасят за решаване на важни въпроси от биологичен и исторически характер. Те обхващат измененията на морфологичните белези във времето, свързани с физическия изглед и расовия състав на населението от дадена епоха, определен район. Тяхното осъществяване е в пряка зависимост от степента на съхраненост на костния материал, която определя възможностите за неговото реставриране, респ. антропологичното му изследване.

Read more...

НУМИЗМАТИКА, КОЛЕКЦИОНЕРСТВО И НЯКОИ ПРОБЛЕМИ С ОТНОШЕНИЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Written by

    В понятието нумизматика се включва науката, занимаваща се с проучване на античните, средновековните и модерните монети, както и колекционирането на тези монети.

    Счита се, че началото на науката нумизматика е поставено през ранното Възраждане, когато възниква повишен интерес към античната култура, съпроводен с масовото събиране на антични предмети, между които и отсичаните дотогава монети. Първите стъпки в развитието на нумизматиката като наука намираме в създаваните оттогава частни нумизматични сбирки и колекции. Историята на научното изследване на античните монети като исторически материал започва с тяхното събиране и класифициране, т.е. на тяхното колекциониране. От XIV в. до XVII в. съществените проучвания в областта на нумизматиката са направени от колекционери на монети, повечето от които освен създаването на собствените си колекции са предоставяли услугите си на създаващите колекции от монети, плакети и медали владетели, феодали, финансови магнати и т.н. Значителен напредък за развитието на науката нумизматика допринася създаването през XVII-XVIII е. на големите нумизматични кабинети към придворните музеи и кралските библиотеки, събиращи и притежаващи богати колекции от монети.

Read more...

БЪЛГАРСКАТА ПЛАНИНА РОДОПИ КРИЕ АРТЕФАКТИ ЗА НАЧАЛОТО НА ЗЕМНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Written by

    Родопите са мистична планина. Според геолозите това е най-старата планина на Балканите и в Европа. Възникнала е преди около 60 милиона години и оттогава времето и водата заоблят нейните върхове, дълбаят ждрела и пещери. Смята се, че водите на световния океан никога не са потопявали родопските върхове-първенци: връх Голям Перелик (2191 м. н. в.) и връх Голяма Сютка (2186 м. н. в.).

    ЗАГАДКАТА НА РОДОПИТЕ

    През периода 1985 – 1987 г. край село Дорково, община Ракитово се провежда първата научна експедиция Изток/Запад в България преди демократичните промени от 1989 г. Това е българо-френска палеонтологична експедиция, с ръководители от френска страна проф. Ербер Тома, а от българска страна проф. Николай Спасов. Според собствените му думи, проф. Е. Тома идва в България, защото се надява да намери следващото, по-старо свързващо звено в човешката еволюция. Той току-що е открил в Африка Люси, датирана на 3.5 милиона години. Край Дорково се надява да намери останки от човешко същество на 4.5 – 5 милиона години, на колкото са датирани предварителните находки от палеонтологичното находище. Разочарован е, защото не намира човешки кости, но намереният костен материал е толкова богат, че находището край Дорково с право е обявено за най-голямото в Европа и второ по големина в света. Намерени са останки от 34 вида животни, 70% от които вече са изчезнали от Земята. Между тях са трипръстите коне Хипариони, саблезъбите тигри, мастодонтите от рода Ананкус анвернензис, прастарите мечки.

Read more...

ЗАСЕЛВАНЕТО НА ТРАКИЯ ПРЕЗ VII ХИЛ. ПР. ХР.

Written by

1. НАЙ-ДРЕВНИТЕ НАХОДКИ НА ХОМИНИДИ В БЪЛГАРИЯ

    На територията на днешна България са открити костни останки и оръдия на труда от края на ранния палеолит (Ашел: около 100000 г. пр.Хр.) на хоминида Homo habilis в местността Писаните камъни край гр. Свищов, местността Наклата край гр. Никопол и др. През средния палеолит (Мустиер: 100000-40000 г. пр.Хр.), по-точно в средата на периода, т.е. около 70000 г. пр.Хр., следи е оставил Homo neandertalensis в Деветашката пещера, край с. Деветаки, Ловешко (лява галерия); пещерата Самуилица II, до с. Кунино, Врачанско; и открити поселения при с. Муселиево, Плевенско; с. Белослав, Варненско; местността Кременете край гр. Батак. През късния палеолит (Ориняк: 40000-10000 г. пр.Хр.) пещерните обиталища и откритите поселения предимно на неандерталския човек бележат слаб ръст (за толкова голям период). Обиталища в пещери: Миризливка, с. Орешец, област Видин; Пещ, с. Старо село, Самуилица I и II, с. Кунино и Пешкето, с. Лиляче, област Враца; Темната дупка, с. Карлуково, Моровица, с. Гложене, Деветашка пещера (дясна галерия), с. Деветаки, Парника, с. Бежаново, Очилатата, с. Ъглен, Васил Левски и Табашка пещера, област Ловеч; Малка пещера, гр. Велико Търново, Еменска пещера, с. Емен и пещера Бачо Киро, гр. Дряново, област Велико Търново. Открити поселения: с. Муселиево, Плевенско; гр. Русе; с. Осенец, Разградско; поселения на брега на р. Дунав, между гр. Тутракан и гр. Силистра; с. Белослав, Варненско; местността Кременете край гр. Батак. Налице са хокерни погребения, оцветени с охра. В епохата на епипалеолита (10000-7000 г. пр.Хр.) находищата рязко намаляват: в Северозападна България – пещера Магурата, край с. Рабиша, Видинско; в Североизточна България – няколко обекта около Варненското и Белославското езера: местност Побитите камъни, селата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново и гр. Девня, Варненско. /История на България в четиринадесет тома. Т.І. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки. Отг. ред. Велизар Велков. С., Изд. на БАН, 1979, с. 42-53/.

Read more...