Горгони 2016 (16)
Списание "Горгони" книжка първа 2016
КОНЯТ – СВЕЩЕНОТО ЖИВОТНО НА ТРАКИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
Written by Валентин Йорданов
Езикът, несъмнено, е богата информационна банка за древността. В тази статия ще се опитаме да използваме това качество на езика, за да разберем защо точно конят е бил свещеното животно на древните траки и на древните българи, както и на съпътстващите ги народи.
Названията на животното кон, които имат древна етимология, могат да се систематизират в четири групи: названия с основа каб/кав; названия с основа кон/хон; названия с основа сив/шив; названия с основа хор.
На елински език кон е íππος, но конник – καβαλλάρης (синоним ιππέας), а конница – καβαλλάρια. Латинските аналози са: caballa, ae – „кобила“ ; caballus – „кон“ ; caballinus – „конски“ . Във френския език, повлиян от латинския, cavale означава „кобила“ , cavalier – „конник“ , „рицар“ , а cavalerie – кавалерия.
Думата íππος значи „кон“, но също така и „истински“, „верен“, „същински“, защото ὑπόστᾰσις (ипостасис) означава „същността, която стои зад друг (видим) образ, персонификация“. Очевидно животното кон е било възприемано като зооморфен образ на важно божество.
Кое точно божество – ще можем да разберем, ако разгледаме останалите термини, всичките съдържащи корена каб/кав. За да изясним тяхната етимология, ще трябва да привлечем други нарицателни имена, антропоними и топоними със същия корен:
БОЛГАРСКАЯ ВОЙНСКАЯ КАСТА "БУИЛ" = ТАУРУС, УРУС, РУС. ПОЯВЛЕНИЕ КИЕВСКОЙ РУСИ
Written by Валентин Йорданов
Перевод с болгарского на русский:
Надежда Иванова, Валентин Йорданов
Прежде чем изложить содержание и результаты нашего исследования о славяно-болгарском пантеоне богов, попробуем объяснить почему этот пантеон надо рассматривать как славяно-болгарский, а не только как славянский. Конечно, исследователь исторического факта должен учитывать контекст формирования того же факта. Так что эту проблему можно выяснить, если найти ответ на вопрос: кто отвечал за хранение знании Солнечного культа и кто использовал это знание на древней этнической территории славянских племен.
СИЛАТА НА U/V-ФОРМАТА
Written by Валентин Йорданов Валентина Маринова
Създателят, претворявайки Нищото в енергия и материя, е уловил и направил видимо неуловимото и невидимо Нищо (вакуума) в структури и форми, които сега наблюдаваме в природната среда, а най-добре – в кристалните решетки на веществата. Симетрията и сингонията (съчетанието на ъгли) в кристалната решетка определят нейния вид: триклинна, ромбична, тетрагонална, хексагонална, кубична и др.
Всеки един ъгъл в кристалната решетка е V-форма. Ъгълът е резултат от енергийната свързаност на материалните частици в единна обемна структура. Ъгълът е белег за триизмерност и следователно – за наличието на материя.
НЯКОЛКО ЛЮБОПИТНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ВСЕБЪЛГАРСКИЯ ЛЕТОПИСЕН СБОРНИК „ДЖАГФАР ТАРИХИ“ ОТ 1680 Г.
Written by Борислав Иванов
Всебългарският летописен сборник „Джагфар тарихи“ („История на Джагфар“), съставен от Бахши Иман през 1680 г., успява да премине през векове на варварско мракобесие и културен геноцид, за да разкрие пред света величието на древната българска държавност в Евразия, за което досега само подозирахме от оскъдни свидетелства в документалните извори. Сборникът оцелява благодарение на жертвоготовността, проявена от поколения достойни личности, в защита на човешкия дух. С автентичните си описания на съдбовни събития от миналото, „Джагфар тарихи“ запълва много бели петна в историческата наука за българите, като изважда от забвение техния значим принос за човешката цивилизация. Тук ще се опитам съвсем накратко да предам само няколко щрихи от информационното богатство, съхранено в безценния летописен сборник.
ЗА ГЕР МАН, ПАН ЦАРЕВ, ПАСАР ЕЛ И ГОР РУБ КРАЙ СОФИЯ
Written by Валентин Йорданов
Това са топонимите на няколко села южно от столицата София. Тези топоними са много, много стари. Казваме това, не само защото знаем античното име на град Сапарева баня – Германея. А защото това са четири различни имена на тракийския бог Дионис.
Името Герман е съставено от две думи: Гер-Ман, т.е. „Човек-герой“. Герой, херой, херос са думи, които ни водят към древността. Тракийският херос (бог Дионис) на оброчните плочки, или върху барелефа на Мадарския конник, християнството преобразило в Свети Георги Победоносец, празнуван на 6 май – денят на войската. Но името Георги, Геор-Ги, в старата му форма Герги, Гер-Ги, също съдържа основата гер/хер.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ДРЕВНОСТИТЕ КРАЙ ГРАД ЯКОРУДА. РУДНИЦИТЕ НА БЕСИТЕ
Written by Илиян Бучков
Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата Якоруда веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност. За жалост това са фактите които формират представата за нашият град. Със следващите редове ще се опитам да представя по-различен начин настоящето и особено миналото на мястото, в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най-древните цивилизации, като наследници на един от най-гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най-изстрадалите, но оцелели общности от древността.
НАЧАЛОТО НА ЧОВЕШКАТА НАУКА ИЛИ ЗА ЕЗИЧЕСКИТЕ ПРОТОТИПИ НА САТАНАТА, ЛУЦИФЕР И АНТИХРИСТА
Written by Валентин Йорданов
Трите образа на злото, сътворени от езическата демонология, били доразвити от християнската църква през периода на нейното утвърждаване в късноантичното и ранносредновековното обществено съзнание. До днес обаче няма яснота кои божествени персонажи са послужили за прототипи на тези негативни олицетворения. Съществуващите още в античността представи, както и съвременните хипотези, най-често ни отклоняват от историческата истина.
РОДОПСКО – РАКИТОВСКА ПРИКАЗКА
Written by Свилен Топчиев
Тази приказка е започнала отдавна, много отдавна, когато боговете ходели по земята. В онези времена най-красивата планина била Родопа. Било топло, било зелено, било вечно лято. Имало тропическа гора, в която бродели мастодонти, по клоните на дърветата подскачали маймуни, чувал се рев на мечки, саблезъби тигри и лъвове. В ниското било савана. Там растяла висока трева, из която препускали трипръсти коне-хипариони и се надпреварвали антилопи. Било парченце от рая (Резултати от изследвания на българо-френска експедиция, проучвала Палеонтологичното находище край село Дорково от община Ракитово през периода 1985 – 1987 год. Установен е субтропичен климат през периода на късен плиоцен – около 4-5 милиона години пр. н. е.).
Символиката, въплътена в ритуалния златен сервиз от Панагюрище, България
Written by Валентин Йорданов Валентина Маринова
 |
Ритуалният комплект на тракийските царе е открит през 1949 г. край град Панагюрище, област Пловдив, България. Съдържа девет златни съда с общо тегло 6,125 кг.: амфора, три ритона оформени като женски глави, два ритона с протоме на елен, един ритон с протоме на овен, един ритон с протоме на козел и една плитка фиала. На стените на съдовете са изобразени митологични сцени с божества, хора и животни. Ювелирното изпълнение на тракийския майстор е виртуозно и ненадминато в античния свят, в сравнение с откритите досега артефакти от този тип.
ЗА РОД И РОЖАНИЦИ
Written by Валентин Йорданов
«Кто беснуется, принося жертвы матери беса богине Афродите, Коруне - Коруна же является матерью антихриста..., рождению проклятой Диомисии из ягодицы [т.е. раждането на Дионис от бедрото на Зевс – В.Й.]. И недоношенный плод (почитают) и Гермафродита ... Тем же богам требу кладут и творят и славяне: вилам, Мокоши-деве, Перуну, Хорсу-Роду и Рожанице...».
© Copyright 2018 JD Miami Joomla Templates by JoomDev