И така, да се върнем в България. В Западните Родопи има конусовиден връх Голяма Сюткя/Сутка (2186 м.; според нас древното правилно название е било Сутка). В неговите недра криволичи пещерата Лепеница, а от нея извира река Лепеница (в горното течение – Бежаница). Всички тези названия не са случайни: те са дадени от жреческото племе беси – обитатели на тези места от дълбока древност, пазители на херметичните мистерии на бога-родоначалник на траките Дионис/Бакх. Жените от това племе, поколения наред, са изпълнявали на всеки един празник през календарната година точно определени вакхически обряди.
Названието Сутка е свързано с името Сутис/Сотис на Изида, с което назовавали нейната звездна ипостаза – звездата Сириус. Освен това основата сут/сот е един от термините за обозначаване на родилна утроба. Само че родилната утроба е разбирана не само във физическия смисъл; тя е считана за врата между земния и небесния свят, трансформиращ преходник. Ето защо естествените конични и пирамидални образувания в планините, какъвто е връх Сутка, както и нарочно построените за целта пирамиди, могили и кургани, играели ролята на специални места, които улеснявали отделянето, в 40-я ден след смъртта, на душата от тялото на починалия български кан, тракийски цар или египетски фараон, и прелитането ѝ през небесните порти на Ра, с оглед на нейното прераждане (Книга на мъртвите на древните египтяни. Второ издание. Превод в стихове от френски език Йордан Ватев. С., Изд. Хелиопол, 1994, глави: 1, 3, 9, 12, 17, 38, 60, 64 и др.).
Така че Сутка (Сут-Ка) означава „Двойник/образ на Сут [утробата Сотис/Изида]“. Лепеница („Хубавица“) и Бежаница („Бегълка“) са определителни имена-прякори на бялата крава Йо (хатор Изида), визиращи нейната красота, но също така и премеждието ѝ да бяга в люта зима, премръзнала и уморена до смърт, от Стършела на Хера (войнолюбеца Арес), за да спаси Дионис – плода на Зевс, – растящ в утробата ѝ. Едва тук, в пещерата, където се подвизавали трите мойри – богините на съдбата Клото, Лахесис и Атропа, от които се страхували дори самите богове, включително и Арес – Йо/Изида намерила закрила, спасение и утеха, и родила наследника на Зевс – следващия владетел на света. Ако връх Голяма Сутка и река Лепеница са били посветени на Изида – майката на Дионис/Хор, то дали наоколо няма връх и река, назовани с името на нейната най-близка приятелка Нефтида? (сн. 1)
 |
| Снимка 1. Нефтида и Изида поставят маската на свещения овен върху мумията на Зевс-Амон (бащата на Дионис/Хор). Фреска в гробницата на Нефертари Меренмут, жена на Рамзес II (1279- 1213 г. пр.Хр.). |
Да, има! Върхът се издига като втора женско-майчина опорна точка на северозапад, отвъд Разложкото поле (древната планинска утроба Кав-Каз, т.е. Кавказ), в юго-източния дял на Рила. Това е връх Нехтеница (2002 м.), под който, в едноименна местност, протича река Нехтеница (наричана още Баненска река), излизаща от Рибното езеро. Река Нехтеница се влива в река Бяла Места, в миналото – Нехта или Нехтос. Интересно е да се отбележи, че в района има скални светилища, като по камъните и плочите на долмените, кромлехите и другите соларно-звездни древни съоръжения, са издълбани множество символи. /Илиян Бучков. Пътеводител на древностите край град Якоруда. Рудниците на бесите. – В: сп. Горгони, кн.1, 2016, с. 95/.
Реката със съвременно име Места наистина е била наричана в древността Нехта/Неста или Нехтос/Нестос. В долното ѝ течение имало тракийски град, който по римско време носел името Nicopolis ad Nestum (буквално „Победният град на [река] Неста“), име, засвидетелствано в откритите надписи. Днес останките му се намират край село Гърмен и град Гоце Делчев.
Източник на река Бяла Места (в горното течение – Казанишка река) са езерата в разположената малко по на север високопланинска котловина Казана, една по-малка от Разложкото поле планинска утроба (каз).
Според нас топо-хидронимът Нехтеница е българска форма на египетския антропоним Нефтис (Нехтис) и неговия елински аналог Нефтида (Нехтида). Смятаме, че тази фонетична идентичност има митологично основание, а именно, че Персефона/Нефтида – съпругата на Хадес/Сет и господарката на Долната земя – е била олицетворявана от траките-беси с върха Нехтеница и едноименната река и местност, през която реката протича.
С подземния свят са свързани поредица свещени термини, образувани на основата на групата хт: Нихта/Никта – богинята „Нощ“, Хтония – едно от имената на Земята Гея, майка на титаните, обител на живите и мъртвите (сн. 2, 3); Ерехтоний („Изправил се от земята“) – син на Гея и митичен цар на гр. Атина; хтоничен – „земен“; хат/хата – „дом“, „храм“, но също така биологично тяло (жена), преносно „утроба“, която може да вмести друго тяло (дете); хет – финикийската буква с графика ,, производната гръцка „ита“ Η и латинска „ха“ Н, както и японският иероглиф , със значение Джа или Джи (Гея); хутор – група къщи, село; хатор – богиня-майка, изобразявана като крава; хетера – „многообразна“, „разнолика“; имало е жрица с име Хетера в храма на Кибела в гр. Ефес, по-късно хетери били наричани независими интелектуалки, компаньонки на прочути мъже; хитон – древна дреха от вълна или лен; старобългарският глагол хотяти (не хотяти) – „искам“ („не искам“). Ще добавим, че в двуединното същество Уран-Хтония, Уран е аспектът „горе“, „топло“, „светло“, „дух“, а Хтония – „долу“, „хладно“, „тъмно“, „тяло“.
 |
 |
|
| Снимка 2. Керамична статуетка от селищна могила Пазарджик на Богинята-майка Гея-Хтония, с врязани знаци върху нея. РИМ - Пазарджик, началото на V хил. пр.Хр. |
Снимка 3. Начелник с набузници от кургана Голяма Цимбалка в Приднепровието. IV в. пр.Хр. Артефакт от т.нар. „скитско изкуство“, съхраняван в Ермитажа. Хтоничното начало и здравата връзка със земята са подчертани посредством краката на Богинята, които слизат надолу във вид на извиващи се змии. |
Павзаний (~110~180 г.) пише, че родопският мист и певец Орфей предал на стареите в Спарта култа на Деметра Хтония /Описание на Елада, кн.ІІІ, 14, 5. – В изданието: Павзаний. Описание на Елада. Кн. І-V. Превод от старогр. Валерий Русинов. Институт по тракология при БАН. С., ИК „Рал Колобър“, 2004/.
Тук определението Хтония със сигурност визира дъщерята на Деметра – Персефона, наричана в Египет Нефтис (Нефтида), – тъй като тя била дадена от баща си Зевс/Озирис за съпруга на чичо си Хадес/Сет, господаря на Долната земя.
В състава на топо-хидронима Нехтеница, думичката не се явява синоним на ад, т.е. „свят“, „общество“, но и Ад, Адад, Адес – името на съпруга на богиня Нефтида. Синонимната форма не/ни е етимологически свързана с името Нил – Ни-Ил („Бог Ни“) на същия Хадес/Сет, с което е назовано неговото водно превъплъщение – река Нил. Думичката ад, произлязла от името Адес/Хадес/Аид, както и думичката ни, от която е дошъл хидронимът Нил, означават едно и също – “долна земя“, „ад“, „свят на земните хора“. Също така и в българското название Нехтеница/Нехтида морфемата не значи „свят“, а морфемата хт – „земя“ и така се получава значението „земен свят“, в женски род – „земна популация“.
Очевидно иде реч за особено място в планината Рила – територия на потомците на богиня Нефтида, подразбирана като майка на тленните тела на боговете и хората; именно този смисъл бил вложен в нейното име.
Съществува възможност за образуване на Нехтеница от Нестеница („с“ минава в „х“ при трета палатализация), тъй като в античността е ползван също така хидронимът Нестос. Няма обаче исторически данни за обитаване на района от земеделски и скотовъдни племена, които да почитат братята-близнаци Нестя, единият от които отец на земеделците, а другият – на скотовъдците. Напротив, тук живеели божествени потомци-жреци – племената меди и дии, наричани с общия етноним беси. Така че натежава тезата към формата на името Нехтида/Нефтида.
Важно е да обърнем внимание на семантиката на името на богиня Никта („Нощ“) и на етимологично свързаните с това име думи „нищо“ и „никой“.
Богиня Никта/Нихта (Νυκτα/Νυχτα) е едно от изначалните божества – деца на Хаос, наред с Уран, Гея, Ереб („Мрак“), Ерос и Тартар. Седалището ѝ се намирало в подземния свят (Тартар), където Никта („Нощ“) и дъщеря ѝ Хемера (Ηεμερα – „Ден“) се сменяли. Никта била изобразявана като млада жена, държаща кръгла или частична луна (полумесец) – своя планетен и астрологичен образ.
Ставайки владетелка на Долната земя след епохата на Никта, богиня Персефона е получила в Египет името Нехтис/Нефтис, наподобяващо името Нихта/Никта на нейната предшественица. Нощната тъмнина отнема видимостта на нещата, затова понятията „нощ“, „нищо“ и „никой“ са назовани в азличните езици с думи, образуващи една група с обща основа. „Нощ“: никта (гр.), naktin (пруски), ношть (ст.-бълг.), ночь (рус.), нощ (бълг.). „Нищо“: nichts (нем.), nothing (англ.), ничто (рус.), нищо (бълг.). „Никой“: никто (рус.), никой (бълг.) /В.Ф.Кривчик, Н.С.Можейко. Старославянский язык. Минск, Вышэйшая школа, 1985, с. 79/.
Но да продължим нашия обзор на българския планински ландшафт. Вляво над женския връх Нехтеница (2002 м.) – природно-релефен образ на богинята-майка Персефона/Нефтида, се издига планината Рила с двойния първенец – връх Мусала (2925 м.) и връх Малък Мусала (2902 м.), въплъщение
на близнаците-отци Хелиос І/Ра/Мардукан и Кронос/Геб (дядо на Персефона/Нефтида). Вдясно над Нехтеница стои върхът на нейния съпруг Хадес/Сет – Дяволски връх (2417 м.), близо до който е и връх Пъклица (2345 м.). Планината Пирин (Орбелус=“Красивия Хор“), с първенец връх Вихрен (2914 м.), старо име Ел тепе (т.е. „Божи връх“), била метаморфоза на бога-син и отец Дионис/Хор. Под връх Вихрен има седловина Кабата (2535 м.), а такава, със същото название, има и под споменатия в началото на тази статия връх Голяма Сутка (Ниса; 2185 м.), посветен на Дионисовата майка Изида (сн. 4).
Ако съединим по въздушна линия трите върха – Вихрен, Голяма Сутка и Нехтеница – ще получим равнобедрен триъгълник с основа линията между първите два. Този триъгълник огражда просторната планинска котловина (казан), обитавана от потомците на изброените богове, жреческото племе беси. Изобилието от скални светилища, капища и оброчища, посветени на тези богове, майки и отци, потвърждава нашата теза.
 |
| Снимка 4. Карта на Разложкото поле, оградено на северозапад от планинския масив Cercina (дн. Рила), на югозапад от планинската верига Orbelus (дн. Пирин) и на изток от масива Pangeus (дн. Западни Родопи). Античните названия на трите планински масива са посочени в „Карта на древна Тракия“ на Абрахам Ортелиус от 1585 г. /Атлас „Българските земи в европейската картографска традиция (ІІІ-ХІХ в.)“. Съставител Димитър Стоименов. Център за изследвания на българите, Държавна агенция „Архиви“, ИК ТАНГРА ТанНакРа. С., 2008, с. 453, 454/. |
Западно от връх Нехтеница се издигат Лопатишки връх (2530 м.) и връх Лопатица (1924 м.). Етимологията на тези имена на пръв поглед идва от „лопата“, обаче ние смятаме, че произлиза от „патица“. Защо?
В името Лопатица префиксът ло идва от ал – „бог/богиня“. В миналото вероятно са казвали Ал-патица, т.е. „Богинята-патица“. Очевидно трите върха са били считани за превъплъщения на три богини, които са имали птичи ипостази. Нефтида/Персефона през студения сезон живеела в долния свят, а през топлия – в горния свят, превръщайки се в Перса – „Дива гълъбица“ (Гугутка). Българите в Азия я наричали Аби Таймър: „Майка Яребица“; като освен „Яребица“, ТайМер значи „Небесна майка“. Нейната дъщеря Мемфида/Лизианаса І/Су Анас, която станала съпруга на Дионис/Хор, приемала образа на патица. Дъщерята на Мемфида и Хор – Лизианаса ІІ/Аби Байгул, – унаследила и тя патицата като свой зооморфен образ, но освен това умеела да се превръща в риба.
Виждаме как духовете на свързаните в семейства богове обитават съседни върхове: южно от връх Нехтеница (богиня Нефтида) се издига Лопатишки връх (дъщеря ѝ Мемфида), а още по на юг – връх Ел тепе/Вихрен (Хор, мъжът на Мемфида). Източно от Лопатишки връх се намира връх Лопатица (Лизианаса ІІ, дъщеря на Хор и Мемфида).
Названието патица има сакрално естество и това проличава от неговата етимология. Думи, съдържащи групата пт: патица, птица, полет, път, патина, паутина (рус. – „паяжина“), патос, патя, лопатар (елен), лопата, латинските pateo („отворен съм“), patior („търпя“, „понасям“), patera (паница за
жертвоприношение), pater, patron, Потния Терон (синоним на Богинята-майка), Потос (Богът-отец във финикийската доктрина за Сътворението), потентен, потомък, пот, потир, пет, петел, петрос (гр., „камък“), петрол, Питон (пазителят на светилището в Делфи), Пития (пророчицата на Делфи), пить
(рус., „пия“), питие, пита и, разбира се, египетското божество Пта или Птах.
Птах е ефирна еманация, самопроизвела от себе си своето материално копие – първоотеца Атон/Атум/Тун. Атон/Атум (слънце-небе) се изявил не само като биологичен баща, който родил боговете, но и като ваятел, създател, демиургичен земен бог, който умеел да отваря пътя на нематериалните идеи, желания, мисли и да ги проявява и въплътява във физически форми.
Съдейки по общата основа пт, водната птица патица, разбирай богинята-патица (сн. 5), вероятно била считана за последователка на духовния отец Пта, защото тя не само е породила като майка своя род и народ, а е възпитала потомците си как да се организират в образцово общество, за да живеят в хармония с природата и помежду си.
 |
| Снимка 5. Процесия от жрици на Лизианаса/Мемфида, носещи нейното превъплъщение – свещената патица. Египет, ранен период, около 1950 г. пр.Хр. Артефакт, изложен в Лувъра. Фото автора. |
Дори в средните векове някои благородници-рицари приемали богинята-патица за своя настойница и закрилница и затова поставяли нейното пластично изображение върху шлемовете си (сн. 6). Така, както други рицари с висок произход украсявали шлемовете си със зооморфните образи например
на Дионис – черен козел, или пък на Кронос – елен.
 |
| Снимка 6. Фигура, представяща рицаря Томас де Бошам, граф Уорвик. Англия, ХІV в. Фото автора. Уорвик е една от най-старите графски фамилии в Англия. Това име са носили две личности, баща и син: Томас де Бошам, 11-ти граф Уорвик (1313-1369 г.) – маршал на Англия, участник в битките при Креси (1346 г.) и Поатие (1356 г.); Томас де Бошам, 12-ти граф Уорвик (1339-1401 г.) – висш офицер на крал Едуард III. |
