Ритуалният комплект на тракийските царе е открит през 1949 г. край град Панагюрище, област Пловдив, България. Съдържа девет златни съда с общо тегло 6,125 кг.: амфора, три ритона оформени като женски глави, два ритона с протоме на елен, един ритон с протоме на овен, един ритон с протоме на козел и една плитка фиала. На стените на съдовете са изобразени митологични сцени с божества, хора и животни. Ювелирното изпълнение на тракийския майстор е виртуозно и ненадминато в античния свят, в сравнение с откритите досега артефакти от този тип.

   Създателят, претворявайки Нищото в енергия и материя, е уловил и направил видимо неуловимото и невидимо Нищо (вакуума) в структури и форми, които сега наблюдаваме в природната среда, а най-добре – в кристалните решетки на веществата. Симетрията и сингонията (съчетанието на ъгли) в кристалната решетка определят нейния вид: триклинна, ромбична, тетрагонална, хексагонална, кубична и др.

   Всеки един ъгъл в кристалната решетка е V-форма. Ъгълът е резултат от енергийната свързаност на материалните частици в единна обемна структура. Ъгълът е белег за триизмерност и следователно – за наличието на материя.