Всебългарският летописен сборник „Джагфар тарихи“ („История на Джагфар“), съставен от Бахши Иман през 1680 г., успява да премине през векове на варварско мракобесие и културен геноцид, за да разкрие пред света величието на древната българска държавност в Евразия, за което досега само подозирахме от оскъдни свидетелства в документалните извори. Сборникът оцелява благодарение на жертвоготовността, проявена от поколения достойни личности, в защита на човешкия дух. С автентичните си описания на съдбовни събития от миналото, „Джагфар тарихи“ запълва много бели петна в историческата наука за българите, като изважда от забвение техния значим принос за човешката цивилизация. Тук ще се опитам съвсем накратко да предам само няколко щрихи от информационното богатство, съхранено в безценния летописен сборник.