МЕСЕЦИТЕ В ГОДИШНИЯ ЦИКЪЛ

    Древната божествена раса възложила отговорността за измерване и управление на времето на титана Кронос/Хронос, наричан от келтите Кернунос, а от славяните – Сварог. В трако-елинския език са съхранени термини за време, произлизащи от имената на божества: μερα – „ден“; χρоνоς – „време“, „година“; χρоνια – „година“; μηνας – „месец“; ωρα – „час“. Мар/Мер е едно от имената и названията на богинята-майка в прото-индо-европейския език, нарицателното хронос е дошло от името Кронос, нарицателното минас – от египетското име на Зевс – Амон/Амен/Амин, а нарицателното ора – от египетското име на Дионис/Бакх – Хор.

    Върху античния сребърен котел, намерен в Гундеструп, Дания, Кронос или Кернунос (славянският Сварог) е представен да върти своето колело на времето (сн. 1). Терминът колело на времето – Свароже коле – се е утвърдил при древните българи/славяни като название на годишния цикъл, състоящ се от 365 дни.

Read more...

ЗА МЮЗИТЕ, МИЗИТЕ И МУЗИКАТА

    Първенец на българската планина Рила е връх Мусала (2925 м.), с двойник-близнак връх Малък Мусала (2902 м.).

    Етимологията на названието Мусала може да се изведе от глагола мушкам (муша), свързан със съществителните мускетар (гвардеец на френския крал, въоръжен със шпага), мушкет („пушка“), мустак (със заострен край), мусони (тропически ветрове), мушкато (цвете), мускат (сорт грозде и вино), муска („бича глава“ – амулет с триъгълна форма), мускул, мускал (флакон с розово масло), мусака (ястие), мус (тип десерт), музагет (Аполон), музи (деветте музи, покровителки на изкуствата), мюзи (по-старият етноним на племето
мизи), музика; мозайка, музически изкуства (поезия, музика и танц); антропонимите Музей – митичен тракийски цар-жрец и прорицател, баща на Евмолп; Модест Мусоргски (1839-1881 г.) – руски композитор от дворянска фамилия; топонимите Музакия (област в Южна Албания), Мурсалево, Мусомища, Мусачево, Мусина, Муселиево и пр.

Read more...

ЕТИМОЛОГИЯ НА ХОРОНИМА ТРАКИЯ

 

 

    Хоронимът Тракия (Тра-Кия, или Тара-Гия) бил създаден по едно и също  време и по еднакъв морфологичен стереотип заедно с названията на първичното синкретично изкуство театър (Теа-Тара), трагедия (Тара-Ге-Дея). Сакралната връзка между тези три понятия предполага да ги изследваме заедно.

Read more...

БОЛГАРСКАЯ ВОЙНСКАЯ КАСТА "БУИЛ" = ТАУРУС, УРУС, РУС. ПОЯВЛЕНИЕ КИЕВСКОЙ РУСИ

Перевод с болгарского на русский:
Надежда Иванова, Валентин Йорданов

 

Прежде чем изложить содержание и результаты нашего исследования о славяно-болгарском пантеоне богов, попробуем объяснить почему этот пантеон надо рассматривать как славяно-болгарский, а не только как славянский. Конечно, исследователь исторического факта должен учитывать контекст формирования того же факта. Так что эту проблему можно выяснить, если найти ответ на вопрос: кто отвечал за хранение знании Солнечного культа и кто использовал это знание на древней этнической территории славянских племен.

 

Read more...

НЯКОЛКО ЛЮБОПИТНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ВСЕБЪЛГАРСКИЯ ЛЕТОПИСЕН СБОРНИК „ДЖАГФАР ТАРИХИ“ ОТ 1680 Г.

   Всебългарският летописен сборник „Джагфар тарихи“ („История на Джагфар“), съставен от Бахши Иман през 1680 г., успява да премине през векове на варварско мракобесие и културен геноцид, за да разкрие пред света величието на древната българска държавност в Евразия, за което досега само подозирахме от оскъдни свидетелства в документалните извори. Сборникът оцелява благодарение на жертвоготовността, проявена от поколения достойни личности, в защита на човешкия дух. С автентичните си описания на съдбовни събития от миналото, „Джагфар тарихи“ запълва много бели петна в историческата наука за българите, като изважда от забвение техния значим принос за човешката цивилизация. Тук ще се опитам съвсем накратко да предам само няколко щрихи от информационното богатство, съхранено в безценния летописен сборник.

Read more...

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ДРЕВНОСТИТЕ КРАЙ ГРАД ЯКОРУДА. РУДНИЦИТЕ НА БЕСИТЕ

06 Ноември 2019 by 0 Comment Горгони 2016 4411 Views

 

   Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата Якоруда веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност. За жалост това са фактите които формират представата за нашият град. Със следващите редове ще се опитам да представя по-различен начин настоящето и особено миналото на мястото, в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най-древните цивилизации, като наследници на един от най-гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най-изстрадалите, но оцелели общности от древността.

Read more...

РОДОПСКО – РАКИТОВСКА ПРИКАЗКА

06 Ноември 2019 by 0 Comment Горгони 2016 3144 Views

   Тази приказка е започнала отдавна, много отдавна, когато боговете ходели по земята. В онези времена най-красивата планина била Родопа. Било топло, било зелено, било вечно лято. Имало тропическа гора, в която бродели мастодонти, по клоните на дърветата подскачали маймуни, чувал се рев на мечки, саблезъби тигри и лъвове. В ниското било савана. Там растяла висока трева, из която препускали трипръсти коне-хипариони и се надпреварвали антилопи. Било парченце от рая (Резултати от изследвания на българо-френска експедиция, проучвала Палеонтологичното находище край село Дорково от община Ракитово през периода 1985 – 1987 год. Установен е субтропичен климат през периода на късен плиоцен – около 4-5 милиона години пр. н. е.).

Read more...

ЗА РОД И РОЖАНИЦИ

«Кто беснуется, принося жертвы матери беса богине Афродите, Коруне - Коруна же является матерью антихриста..., рождению проклятой Диомисии из ягодицы [т.е. раждането на Дионис от бедрото на Зевс – В.Й.]. И недоношенный плод (почитают) и Гермафродита ... Тем же богам требу кладут и творят и славяне: вилам, Мокоши-деве, Перуну, Хорсу-Роду и Рожанице...».

Read more...

СВЕЩЕНИЯТ ДЪБ

Френският лингвинист Емил Бенвенист сравнява думите, с които древните народи са назовавали свещения дъб/дърво:

индоевропейски протоезик: *de/orw- , *drew;
санскрит: dhruva;
старогръцки (старотракийски): doru, drus, dryads – нимфи, живели в клоните;
старославянски: druva (от *druwo-), drevo (от *derwo-);
старобългарски: dub, druwo, омоним drеven;
индоирански: dru, daru, drvaena – „дървен“;
средноирански: draxt;
персийски: diraxt;
готски: triu, triweins – „дървен“;
немски: dreu, eiche;
средноанглийски: tree, синоним aik- ;
древноирландски/галски: druid/druida, druadcha – „хората на Дъба“.
/Емиль Бенвенист. Словарь индоевропейских социальных терминов. Москва, 1995, с. 84-91/.

Read more...

Символиката, въплътена в ритуалния златен сервиз от Панагюрище, България

 

   Ритуалният комплект на тракийските царе е открит през 1949 г. край град Панагюрище, област Пловдив, България. Съдържа девет златни съда с общо тегло 6,125 кг.: амфора, три ритона оформени като женски глави, два ритона с протоме на елен, един ритон с протоме на овен, един ритон с протоме на козел и една плитка фиала. На стените на съдовете са изобразени митологични сцени с божества, хора и животни. Ювелирното изпълнение на тракийския майстор е виртуозно и ненадминато в античния свят, в сравнение с откритите досега артефакти от този тип.

Read more...
Страница 2 от 2