×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 825

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 832

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 831

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 830

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 827

Горгони 2018

Горгони 2018 (12)

Списание "Горгони" книжка втора 2018

Посвещаваме Книжка 2 на списание „Горгони“ на скъпите ни родители


От издателите

Children categories

РАЗДЕЛ „ИСТОРИЯ И НУМИЗМАТИКА“ (4)

Списание "ГОРГОНИ" 2018 

Раздел „ИСТОРИЯ И НУМИЗМАТИКА“

View items...

РАЗДЕЛ „МИТОЛОГИЯ“ (6)

Списание Горгони 2018

Раздел  „МИТОЛОГИЯ“

View items...

КЪМ ДИСКУСИЯТА ОТНОСНО БОХАИРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМО

Written by

1. НАКРАТКО ЗА ДИСКУСИЯТА.

    Съществува твърдение, че названието на диалекта и писмото на коптите в Северен Египет – бохаирския език и писмо – като термин няма общо с етнонима българи (балхари/болхари) и епитета български (балхарски/болхарски); че терминът произхождал от арабската дума за езеро – „бохайра“.

    Една такава хипотеза неглижира твърде лековерно идентичността между коптското храмово писмо и българската кирилица, като подкрепя косвено старата лъжа, според която коптската азбука е версия на гръцката. Според нас последното е толкова невярно, колкото и че латинската азбука и кирилицата са заемки от гръцката.

    Коптската азбука се отличава от гръцката и повече прилича на кирилицата със специфичните букви ц, ч, ш, щ, ь, ъ, ю, я, обслужващи вокалите, така характерни за българския език и неговите предшественици – старобългарския и старославянския. Това не е случайно.

    Сравнението между графиката и фонетиката на коптската, кирилската, готската и гръцката азбука (Таблица 1) е най-безапелационното доказателство за правилността на нашата теза. Защото докато цели десет коптски букви нямат гръцки еквиваленти, то кирилски съответствия нямат само две коптски букви. Освен това в кирилицата съществуват още дванадесет специфично български графеми/фонеми, които липсват в съпоставените тук коптско, готско и гръцко писмо: графема на знака „буки“ Б / фонема на знака „веди“ В, „зело“ S, „иже“ И, „отъ“    
s12 001
 

 , „ци“ Ц, „eр-голям“ Ъ, „иеры“ ы, „ер-малък“ Ь, „ят“ ѣ, „малък юс“ ѧ, „голям юс“ ѫ, „ижица“ ѵ; както и три дифтонга Ю, Я, ѥ (ие).

 

Read more...

ПРОТОТРАКИЙСКИТЕ ПИСМЕНОСТИ НА БАЛКАНИТЕ

Written by

Темата е дискусионна, спорна и дори взривоопасна. За някои специалисти тя сякаш изобщо не съществува, а за други е свързана с добре организирана конспирация относно историята на Балканите. Става дума за една от тайните на древното минало на Европа – съществуването на палеобалканската писменост, или за това как траките през историята „изгубиха“ своите букви; дали в античността траки и елини са писали с еднакви знаци, и кога всъщност са възникнали основите на древните български писмености, познати ни от по-късните извори с названията „кирилица“ и „глаголица“. Или, накратко, тук ще обсъждаме въпроса за

ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ

    „Преди известно време, в интервю за списание „Български дипломатически преглед“ директорът на Института по тракология проф. Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.“ – пише Тодор Христов в статията си „Траките и тяхната писменост“. /Т. Христов. Тракийска писменост няма, траките са безписмен народ. – Електронна публикация: https://numizma.com/magazine/.

    Но за да се твърди, че траките са били безписмени, би трябвало да бъдат представени доказателства.

    А доказателства, но за обратното, безспорно има. Например надписът от тракийското скално светилище Белинташ, открит от бургаски туристи през лятото на 2006 г. (сн. 1). Този надпис потвърждава тезата, че нашите предци в Родопите са имали писменост, по-ранна от гръцката.

Read more...

ИСТИНИ И ЗАГАДКИ НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Written by

Настоящата публикация представлява част от книгата на видния наш антрополог проф. Йордан Йорданов „Истини и загадки на антропологията“, издадена през 2009 г. от Общобългарска фондация „ТАНГРА ТанНакРа“. Издателите на списание „Горгони“ сърдечно благодарят на автора и на фондацията за възможността да обнародват отново това ценно изследване.

РАЗКРИВАНЕ НА ГРОБОВЕ И НЕКРОПОЛИ

Участие на археолога в археологически разкопки

    Проучването на костните останки на човека и на неговите предшественици, получени от археологически разкопки, датирани от най-дълбока древност до късното средновековие, представлява самостоятелен и съществен дял от антропологията – палеонтология.

    Палеонтологичните изследвания допринасят за решаване на важни въпроси от биологичен и исторически характер. Те обхващат измененията на морфологичните белези във времето, свързани с физическия изглед и расовия състав на населението от дадена епоха, определен район. Тяхното осъществяване е в пряка зависимост от степента на съхраненост на костния материал, която определя възможностите за неговото реставриране, респ. антропологичното му изследване.

Read more...

НУМИЗМАТИКА, КОЛЕКЦИОНЕРСТВО И НЯКОИ ПРОБЛЕМИ С ОТНОШЕНИЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Written by

    В понятието нумизматика се включва науката, занимаваща се с проучване на античните, средновековните и модерните монети, както и колекционирането на тези монети.

    Счита се, че началото на науката нумизматика е поставено през ранното Възраждане, когато възниква повишен интерес към античната култура, съпроводен с масовото събиране на антични предмети, между които и отсичаните дотогава монети. Първите стъпки в развитието на нумизматиката като наука намираме в създаваните оттогава частни нумизматични сбирки и колекции. Историята на научното изследване на античните монети като исторически материал започва с тяхното събиране и класифициране, т.е. на тяхното колекциониране. От XIV в. до XVII в. съществените проучвания в областта на нумизматиката са направени от колекционери на монети, повечето от които освен създаването на собствените си колекции са предоставяли услугите си на създаващите колекции от монети, плакети и медали владетели, феодали, финансови магнати и т.н. Значителен напредък за развитието на науката нумизматика допринася създаването през XVII-XVIII е. на големите нумизматични кабинети към придворните музеи и кралските библиотеки, събиращи и притежаващи богати колекции от монети.

Read more...

БЪЛГАРСКАТА ПЛАНИНА РОДОПИ КРИЕ АРТЕФАКТИ ЗА НАЧАЛОТО НА ЗЕМНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Written by

    Родопите са мистична планина. Според геолозите това е най-старата планина на Балканите и в Европа. Възникнала е преди около 60 милиона години и оттогава времето и водата заоблят нейните върхове, дълбаят ждрела и пещери. Смята се, че водите на световния океан никога не са потопявали родопските върхове-първенци: връх Голям Перелик (2191 м. н. в.) и връх Голяма Сютка (2186 м. н. в.).

    ЗАГАДКАТА НА РОДОПИТЕ

    През периода 1985 – 1987 г. край село Дорково, община Ракитово се провежда първата научна експедиция Изток/Запад в България преди демократичните промени от 1989 г. Това е българо-френска палеонтологична експедиция, с ръководители от френска страна проф. Ербер Тома, а от българска страна проф. Николай Спасов. Според собствените му думи, проф. Е. Тома идва в България, защото се надява да намери следващото, по-старо свързващо звено в човешката еволюция. Той току-що е открил в Африка Люси, датирана на 3.5 милиона години. Край Дорково се надява да намери останки от човешко същество на 4.5 – 5 милиона години, на колкото са датирани предварителните находки от палеонтологичното находище. Разочарован е, защото не намира човешки кости, но намереният костен материал е толкова богат, че находището край Дорково с право е обявено за най-голямото в Европа и второ по големина в света. Намерени са останки от 34 вида животни, 70% от които вече са изчезнали от Земята. Между тях са трипръстите коне Хипариони, саблезъбите тигри, мастодонтите от рода Ананкус анвернензис, прастарите мечки.

Read more...

ЗАСЕЛВАНЕТО НА ТРАКИЯ ПРЕЗ VII ХИЛ. ПР. ХР.

Written by

1. НАЙ-ДРЕВНИТЕ НАХОДКИ НА ХОМИНИДИ В БЪЛГАРИЯ

    На територията на днешна България са открити костни останки и оръдия на труда от края на ранния палеолит (Ашел: около 100000 г. пр.Хр.) на хоминида Homo habilis в местността Писаните камъни край гр. Свищов, местността Наклата край гр. Никопол и др. През средния палеолит (Мустиер: 100000-40000 г. пр.Хр.), по-точно в средата на периода, т.е. около 70000 г. пр.Хр., следи е оставил Homo neandertalensis в Деветашката пещера, край с. Деветаки, Ловешко (лява галерия); пещерата Самуилица II, до с. Кунино, Врачанско; и открити поселения при с. Муселиево, Плевенско; с. Белослав, Варненско; местността Кременете край гр. Батак. През късния палеолит (Ориняк: 40000-10000 г. пр.Хр.) пещерните обиталища и откритите поселения предимно на неандерталския човек бележат слаб ръст (за толкова голям период). Обиталища в пещери: Миризливка, с. Орешец, област Видин; Пещ, с. Старо село, Самуилица I и II, с. Кунино и Пешкето, с. Лиляче, област Враца; Темната дупка, с. Карлуково, Моровица, с. Гложене, Деветашка пещера (дясна галерия), с. Деветаки, Парника, с. Бежаново, Очилатата, с. Ъглен, Васил Левски и Табашка пещера, област Ловеч; Малка пещера, гр. Велико Търново, Еменска пещера, с. Емен и пещера Бачо Киро, гр. Дряново, област Велико Търново. Открити поселения: с. Муселиево, Плевенско; гр. Русе; с. Осенец, Разградско; поселения на брега на р. Дунав, между гр. Тутракан и гр. Силистра; с. Белослав, Варненско; местността Кременете край гр. Батак. Налице са хокерни погребения, оцветени с охра. В епохата на епипалеолита (10000-7000 г. пр.Хр.) находищата рязко намаляват: в Северозападна България – пещера Магурата, край с. Рабиша, Видинско; в Североизточна България – няколко обекта около Варненското и Белославското езера: местност Побитите камъни, селата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново и гр. Девня, Варненско. /История на България в четиринадесет тома. Т.І. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки. Отг. ред. Велизар Велков. С., Изд. на БАН, 1979, с. 42-53/.

Read more...

ДЕМИР БАБА ИЛИ АВИТОХОЛ

Written by

    Свещеното място Демир баба – „Железния баща“, се намира край град Исперих, Северна България. Днес в тази местност съществува алевийско тюрбе, построено през XVI век и носещо същото название – Демир баба теке.

    Според нас алевийското тюрбе е издигнато върху руините на по-стара сакрална сграда: мавзолей-кенотаф (символичен гроб) на българския родоначалник Дионис/Хор, почитан от азиатските българи като Авитохол (Абу-То-Хол, т.е. „Баща от древността“).

    Защо смятаме така? Нека проследим събитията в тяхната хронология.

    През 680/681 г. кан Аспарух (665-701 г.) създал Дунавска България върху земите на бившата масагетска държава, съществувала от ХІІ в. пр.Хр. до началото на ІІ в. сл.Хр. (когато била покорена от император Траян). Естественият историко-географски център на Аспаруховата държава, която заела старите области Дакия и Мизия, била древната гетска столица Даусдава/Хелис. Тя не е локализирана, но се предполага, че се е намирала в обособения днес археологически резерват Сборяново и то в зоната с гъста концентрация на останки на селища, храмове и могили около село Свещари и мястото Демир баба.

Read more...

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА ДИОНИС/ХОР

Written by

I. УВОД

    В митовете на народите боговете понякога се преобразяват в едно или друго животно, според ситуацията, в която се намират: това животно може да е кротко и миролюбиво, може да е жесток хищник, а може да е и разгонен самец или самка. В древни храмове по света са запазени изображения или статуи на богове в човешко тяло, но изцяло или частично маскирани като птици, дракони, лъвове, бикове, овни, дори риби (сн. 1). Някои антични автори споменават за тази особена дарба на божествената раса. Например Аполодор (180-119 г. пр.Хр.):

Read more...

ПЛАНИНИ И ВЪРХОВЕ С ИМЕНА НА БОЖЕСТВА

Written by

    Възможно ли е върховете и реките в българските планински масиви Рила, Пирин, Родопи да оформят цяло общество от небесни богове, което в мистериите на култа да е било виждано в синхрон с планетите и съзвездията на небосвода и в зодиака?

    Защо не, ако този феномен съществува и другаде по света. Например в Средна Азия, в планинския масив Тян Шан („Небесна планина“), източният хребет носи името Тенгри даг, а най-високият връх в него – Кан Тенгри (6995 м.). Или планинската верига Урал, образувала се според легендите от тялото на богатира Урал, паднал в битка със злия бог Шулган. Или пък планината Атлас (с връх Тубкал – 4167 м.) в Северозападна Африка, назована от незапомнени времена на титана Атлас, крепящ на плещите си небесния свод. Примерите са много: Олимп, Алпи, Пиренеи, Анди, Кавказ, Арарат, Хималаи (старото име е Меру).

Read more...

МЕСЕЦИТЕ В ГОДИШНИЯ ЦИКЪЛ

Written by

    Древната божествена раса възложила отговорността за измерване и управление на времето на титана Кронос/Хронос, наричан от келтите Кернунос, а от славяните – Сварог. В трако-елинския език са съхранени термини за време, произлизащи от имената на божества: μερα – „ден“; χρоνоς – „време“, „година“; χρоνια – „година“; μηνας – „месец“; ωρα – „час“. Мар/Мер е едно от имената и названията на богинята-майка в прото-индо-европейския език, нарицателното хронос е дошло от името Кронос, нарицателното минас – от египетското име на Зевс – Амон/Амен/Амин, а нарицателното ора – от египетското име на Дионис/Бакх – Хор.

    Върху античния сребърен котел, намерен в Гундеструп, Дания, Кронос или Кернунос (славянският Сварог) е представен да върти своето колело на времето (сн. 1). Терминът колело на времето – Свароже коле – се е утвърдил при древните българи/славяни като название на годишния цикъл, състоящ се от 365 дни.

Read more...