Предна корица (външна).

Издателката на списание „Горгони“ Валентина Маринова-Йорданова и юношите Калоян Йорданов и Дейви Димитров изследват връх Голяма Сутка (2186 м.).

Акцент. Мраморна статуя на божия син Дионис/Бакхус/Дажбог, държащ рога на изобилието. Намерена в храма на Изида в античния Дион, ном Македония, Гърция. II в. сл.Хр. Археологически музей на гр. Дион. Фото издателите.

 

Задна корица (външна).

Скалната цепнатина Момин извор (Цепина/Сука) е древно свещено място под връх Сутка – естествен феномен, сакрализиран заедно с връх Сутка, и пещерата и реката Лепеница („Красавица“), от потомците на родения тук Божи син.

Изворът Цепина се е явявал в съзнанието на потомците беси и сатри магичен природен образ на Божията майка Йо/Изис в ролята ѝ на първескиня, т.е. на млада жена, родила за пръв път. От дълбока древност по време на празничния цикъл Колада (21-25 декември) тук били извършвани продължителни мистерии – херметични ритуали в чест на майката Рода/Рожаница (Вакханка/Менада) и сина ѝ Род (Вакхус), почитан също така като Митрас Непобедимото слънце, но и като Сиявуш Сияйният конник (Сива бога).

Тракийският конник-херос Сива бога бил познат на индийците като бог Сива/Шива, на славяните като Святовит, на българите – като Хорс/Хурса, на египтяните – като Хор, а на персите – като Ахура Мазда. Ритуалите във връзка с раждането на Божия син са въздействали толкова силно върху обитателите на планината, че наименованието на свещения извор преминало в античното и средновековно название Цепина (Чепино) на целия планински район около Чепинско-Ракитовската котловина, така както името Рода (богинята в ролята ѝ на родилка) преминало върху целия обширен планински масив – Родопа планина.

Небесното превъплъщение на Божията майка в звездата Сириус е дало другото ѝ име Сотис/Сутис в ролята ѝ на небесна майка на бога-слънце Хор/Хурса. От това превъплъщение на богинята-майка и съответното му име е дошло названието на конусовидния връх Сутка/Суткя, считан за земен проводник (порта) към великата звезда.

Преследваната от Хера богиня Йо (Изис) имала и тайно име – Ниса, – образувано чрез анаграма на израза Ин-Ас, означаващ „Жената [на] Ас[ар]“. В Египет Асар/Азар е било разновидно име на Озирис/Усири, познат още като Зевс-Амон. Траките и елините го наричали Зевс/Зеус.

Очевидно Ниса и Сутка са древни херметични названия на визирания родопски връх, в пещерните недра на който се е случило тайнството на раждането на Божия син.

Акцент. Скулптирани глави (части от статуи) на майката-крава/хатор Йо/Изис и отеца Зевс/Озирис от античния Дион. V в. пр.Хр. Арх. музей на гр. Дион. Фото издателите.

 

СПИСАНИЕ „ГОРГОНИ“, КН. 4 – СЪДЪРЖАНИЕ

 

РАЗДЕЛ „МИТОЛОГИЯ“

Валентин Йорданов. Хестия и Хелиос

Валентин Йорданов. Снежанка и Колад

 

РАЗДЕЛ „ИСТОРИЯ“

Владимир Христов. Българите са потомци на най-древното население на

Балканския полуостров

Владимир Христов. Древна медицина на Балканите и връзката ѝ с Източната медицина

Александър Мошев. „Тракийска парадигма“ или местна теория?

Валентин Йорданов. Генеалогия на българските канове до Кубрат и Кий

Никола Църцаров. Колко народа покръства Борис?

Свилен Топчиев. Пътят на светеца Михаил Войн Български

от Родопите до Търново

 

РАЗДЕЛ „НУМИЗМАТИКА“

Ставри Топалов. Неизвестен малък номинал монета на Месамбрия от типа„глава на Дионис – грозд” (115/105 – 72/71 г. пр. н. е.) с контрамарка “рак”, контрамарка използвана около средата на I в. пр. н. е. в Аполония Понтика

Николай Теодосиев. Най-големите колективни монетни

находки в България. Част II

 

РАЗДЕЛ „ДРЕВЕН ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ“

Валентин Йорданов. Езикът и писмото на бесите, траките, македоните, мизите и българите 

 

РАЗДЕЛ „ИСТОРИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА“

Валентин Йорданов. Natalis Sol Invictus. Исторически роман за  родилните премеждия и възхода на Божия син-слънце.

Първа глава: От зачеването до раждането на Божия син. Легендата за Авитохол