Владимир Христов

Владимир Христов

    Представата за куманите в руските хроники и официозната европейска и българска историческа наука е, че това са типични номади-монголоиди, демонизирани като хуните, които ни гледат с грозни и свирепи лица от рисунки и художествени филми.

    За смисъла на името половци са изказвани много предположения. Някои от ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред новосъздадените етимологии. Ако се игнорират произволните съпоставки, остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята, сиреч от пустошта, степта, полето. През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „поляни, народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „жители на степта, степняци“ (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов‐ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq в значение на „степен/пустинен (народ)“.