Валентин Йорданов

Валентин Йорданов

Трите образа на злото, сътворени от езическата демонология, били доразвити от християнската църква през периода на нейното утвърждаване в късноантичното и ранносредновековното обществено съзнание. До днес обаче няма яснота кои божествени персонажи са послужили за прототипи на тези негативни олицетворения. Съществуващите още в античността представи, както и съвременните хипотези, най-често ни отклоняват от историческата истина.

Това са топонимите на няколко села южно от столицата София. Тези топоними са много, много стари. Казваме това, не само защото знаем античното име на град Сапарева баня – Германея. А защото това са четири различни имена на тракийския бог Дионис.

Името Герман е съставено от две думи: Гер-Ман, т.е. „Човек-герой“. Герой, херой, херос са думи, които ни водят към древността. Тракийският херос (бог Дионис) на оброчните плочки, или върху барелефа на Мадарския конник, християнството преобразило в Свети Георги Победоносец, празнуван на 6 май – денят на войската. Но името Георги, Геор-Ги, в старата му форма Герги, Гер-Ги, също съдържа основата гер/хер.

Сряда, 04 Май 2016 04:53

СИЛАТА НА U/V-ФОРМАТА


   Създателят, претворявайки Нищото в енергия и материя, е уловил и направил видимо неуловимото и невидимо Нищо (вакуума) в структури и форми, които сега наблюдаваме в природната среда, а най-добре – в кристалните решетки на веществата. Симетрията и сингонията (съчетанието на ъгли) в кристалната решетка определят нейния вид: триклинна, ромбична, тетрагонална, хексагонална, кубична и др.

   Всеки един ъгъл в кристалната решетка е V-форма. Ъгълът е резултат от енергийната свързаност на материалните частици в единна обемна структура. Ъгълът е белег за триизмерност и следователно – за наличието на материя.

   Езикът, несъмнено, е богата информационна банка за древността. В тази статия ще се опитаме да използваме това качество на езика, за да разберем защо точно конят е бил свещеното животно на древните траки и на древните българи, както и на съпътстващите ги народи.

   Названията на животното кон, които имат древна етимология, могат да се систематизират в четири групи: названия с основа каб/кав; названия с основа кон/хон; названия с основа сив/шив; названия с основа хор.

   На елински език кон е íππος, но конник – καβαλλάρης (синоним ιππέας), а конница – καβαλλάρια. Латинските аналози са: caballa, ae – „кобила“ ; caballus – „кон“ ; caballinus – „конски“ . Във френския език, повлиян от латинския, cavale означава „кобила“ , cavalier – „конник“ , „рицар“ , а cavalerie – кавалерия.

   Думата íππος значи „кон“, но също така и „истински“, „верен“, „същински“, защото ὑπόστᾰσις (ипостасис) означава „същността, която стои зад друг (видим) образ, персонификация“. Очевидно животното кон е било възприемано като зооморфен образ на важно божество.

   Кое точно божество – ще можем да разберем, ако разгледаме останалите термини, всичките съдържащи корена каб/кав. За да изясним тяхната етимология, ще трябва да привлечем други нарицателни имена, антропоними и топоними със същия корен:

Страница 3 от 3