×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 825

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 869

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 868

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 870

РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ"

РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" (5)

САКРАЛНИТЕ ЗНАЦИ И ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ ОТ ДИНАСТИЯТА ДУЛО

30 Април 2020 by 0 Comment РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" 3853 Views

Written by

     С това изследване авторът е участвал в Първата алтернативна научна конференция с международно участие "Езотерика и духовност – живот в новото измерение", проведена на 6-7 октомври 2012 г., публикувано в едноименен сборник с доклади, издаден в гр. Шумен през същата година, с. 168-187.

divide

    През най-древния период на земната цивилизация – палеолита – светът е бил обитаван от расата на могъщите титани, притежаващи силна духовност и мотивация към съзидание, благодарение на която те достигнали забележително развитие, въпреки че тогава планетата била дива и некултивирана. Бидейки малобройни, титаните сътворили, влагайки част от личния си генотип, расата на примитивния работник Лулу Амелу (прототипа на бъдещия човек), за да разполагат с необходимата им работна ръка от земеделци и строители на канали за градините в Едем, Северна Месопотамия, и копачи за металодобивните мини в Югоизточна Африка.

    В следващата епоха – тази на боговете – човешката популация бързо нараснала. Боговете поели управлението на териториално разделените човешки групи. Влизайки в ролята на пастири, те започнали да ги облагородяват морално, възпитали човешки лидери, на които предали сложните ритуали на слънчевия култ, както и повечето свои знания и обществени достижения.

   С времето обаче двете раси се смесили, а божествената постепенно се претопила и изчезнала. Управлението, култът, езикът, писмото и другите технически и културни аспекти били продължени от царете-жреци, смятани, по произхода им, за полубогове.

   Посочените три епохи разграничават и определени фази в развитието на езика и писмото. Ще ги набележа накратко, за да покажа мястото на разглежданите в тази статия български кански надписи в цялостната историческа система на писмеността.

Read more...

ТРАКИ, КОТРАГИ И БЪЛГАРИ

05 Май 2020 by 0 Comment РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" 3913 Views

Written by

1. ПРОТОТРАКИТЕ – ДРЕВНИТЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦИ

    След напускането на Едем около 6500 г. пр.Хр., човешката популация извършила една бавна постъпателна миграция на север и през 6400-6300 г. пр.Хр. се установила на Балканския полуостров. Първите групи селища са в Тесалия, Елада, и на север – по долините на реките Вардар и Струма – в районите на днешните български градове Сандански, Кюстендил, Перник, а след това – в Софийското поле и Тракийската низина. В условията на благоприятен климат, плодородни почви, обилни водни ресурси и просторни пасища за стадата, населението и съответно селищната мрежа нараснали, а във връзка с комуникацията между хората се появила и необходимата инфраструктура. /вж. по-подробно В. Йорданов. Заселването на Тракия през VII хил. пр.Хр. – В: Горгони, кн. 2, 2018, с. 115-168/.

    Спокойно може да се каже, че в този исторически момент – края на VII и следващите VI и V хилядолетия пр.Хр. – на Балканите се формирал човешкият супер-етнос (бялата раса), който изградил своя  цивилизация (родина), от която предстояло да колонизира част от света. По данни на археологията неолитните градове не били съоръжени с крепостни стени. Очевидно в това време все още не е имало чуждоплеменни нашествия и инвазии. Дори не е имало заплаха от хищни животни за градските стада. Едва по-късно, през халколита и бронзовата епоха (IV и III хилядолетия пр.Хр.), започнало строителството на валове с палисади или трънени огради и дълбоки ровове. /пак там/.

    При продължаващото увеличаване на популацията взел да се усеща недостиг на усвоената територия. Това довело до разширяване на обитанието, което пък породило географско раздалечаване на отделните уседнали групи и разкъсване на постоянния контакт между тях. Започнала диференциация на супер-етноса. От Крим до Адриатика, от Карпатите и Трансилвания до Тесалия и Анатолия, постепенно се обособили около 80-90 тракийски племена. Всяко от тях притежавало главен град (метрополия), няколко по-малки селища и прилежащата им територия: възникнал прототипът на полисната система.

Read more...

ЗА КУМАНИТЕ (ПОЛОВЦИ ИЛИ КИПЧАЦИ) И ВСЕ ОЩЕ БИТУВАЩАТА ТЕЗА, ЧЕ ТЕ СА ТЮРКИ

06 Май 2020 by 0 Comment РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" 1154 Views

Written by

    Представата за куманите в руските хроники и официозната европейска и българска историческа наука е, че това са типични номади-монголоиди, демонизирани като хуните, които ни гледат с грозни и свирепи лица от рисунки и художествени филми.

    За смисъла на името половци са изказвани много предположения. Някои от ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред новосъздадените етимологии. Ако се игнорират произволните съпоставки, остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята, сиреч от пустошта, степта, полето. През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „поляни, народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „жители на степта, степняци“ (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов‐ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq в значение на „степен/пустинен (народ)“.

Read more...

ПЪТЯТ НА ХЪРВАТИТЕ ОТ ИНДИЯ ДО АДРИАТИКА

06 Май 2020 by 0 Comment РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" 923 Views

Written by

Автор: Мато Марчинко
Превод от сърбо-хърватски: Емил Марков
Коментар: Емил Захариев

    Публикацията на автора е по повод доклада, който изнася пред състоялия се в Загреб Международен колоквиум за ранно-иранския произход на предславянските хървати.
(Hrvatsko Slovo, Godina IV. Broj 189, Zagreb, 1998.)

Публикувана в: Ави-тохол. Исторически сборник. Т. II. Нов прочит на българската древност. Съставител д-р Вл. Христов. Редактор Д. Димитров. Издава Сдружение „Авитохол“. С., ИК „Виделина“, 2006, с. 69-71.

 

I. ПРАРОДИНАТА НА ХЪРВАТИТЕ

    Според автора най-новите археологически открития доказват, че прародината на арийците е била Индия. Те наричали себе си сарасвати (Sarasvati) или харахвати (Harahvaiti) според индийските епоси “Веда " в периода 3750—1800 пр. Хр.

    Тогава те са живеели в северните части на днешна Индия, известни сега като пустинята Тар. Но до VII—V в. пр. Хр. този обширен район е бил плодороден, напояван от многоводната река Сарасвати. С настъпващите неблагоприятни климатични промени първоарийците започват своето преселение, както следва:

9. днешен Афганистан
10. днешен Северен Иран
11. южните части на Закавказието.
12. планинските части на древна Месопотамия
13. Северо-източна М. Азия Разпръсналият се народ сарасвати из цялата тази обширна територия започнал да се нарича харахвати (Hrvati).

II. ПРОИЗХОД, ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИМЕТО HRVAT

В състава си думата HRVAT съдържа AR. От AR се образува Арии (Arijac).

Read more...

ЕДИН НАДПИС ОТ МАЛОАЗИЙСКА МИЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕЗИКА НА ПЛЕМЕТО МИЗИ

01 Май 2020 by 0 Comment РАЗДЕЛ "ИСТОРИЯ" 1035 Views

Written by

    Добре известно е, че редица византийски автори употребяват етнонима “мизи" като равнозначен на “българи". Според Димитър Ангелов началото на тази употреба трябва да търсим в X в., когато името “мизи" се появява като архаично название на българите, поради факта, че първоначално българите идват и основават държава в старата провинция Мизия (Ангелов, Д. Образуване на българската народност. С., 1971, с. 340-341) . Ангелов отбелязва, че първият автор, който употребява това название за българите е Лъв Дякон, който е знаел истинското име на българите и държавата им, но съзнателно предпочитал да си служи с едно старо архаично название, за да докаже вероятно по такъв начин своята голяма осведоменост върху древната история на балканските земи (Пак там, с. 340) . По подобен начин използва името в началото на XI в., и Фотий Тесалийски, който пише за мизийския народ (τὸ γὰρ τῶν μυςῶν ἔθνος), който бил въстанал срещу ромейската власт (τῆς ̒Ρωμαίων ἀρχῆς), но впоследствие бил разгромен (Срв. Васильевский, В. Один из греческих сборников Московской синодальной библиотеки, ЖМНПр, 248, 1886, с. 101; ГИБИ, 5, 1964, с. 315) . Михаил Аталиат дори обяснява, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название: μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καθέστηκεν ὄνομα. (Ангелов, Д. Цит. съч., с. 372; ГИБИ, 6, 1965, с. 160) Димитър Хоматиан продължава тази практика, като в Краткото житие на св. Климент Охридски пише: Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. (Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. С., 1966, с. 175) Интересна е забележката на Александър Милев към сведението за рода на св. Климент: Византийските автори често наричат българите „мизи", а България – „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. Охридският архиепископ Григорий е оставил над­пис, в който българите се наричат „мизи“

Read more...